УВОДНИ ДУМИ
…И ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: „с нас е Бог!”
(Мат. 1:23)
Бог е с нас. А с кого сме ние?
Когато говори за Божественото домостроителство в една от беседите, които ще прочетете по-нататък, авторът нарича Бога „най-големия губещ”. Печелившите сме ние. За да заслужи „правото” да ни каже истината, за да привлече вниманието ни, Господ е извършил най-голямото възможно приближаване до човека. Станал е човек. И макар човекът от своя страна да станал Негов убиец – Господ го спасява.
Оказва се обаче, че за изкривения ум истината никога не е достатъчно близо, за да може да я разпознае. С помощта на технологиите днес хората виждат все по-надалече; но разбират само онова, което искат. И светът все така лежи в зло, което значи – в лъжа. Лъжата разширява териториите си, защото тя използва всички средства, за да побеждава. Нейната война е хибридна, по езика на съвременната военна терминология. Докато истината дори не се отбранява.
Бог е с нас. А въпросът дали ние Го искаме обикновено изпада от програмата на „Веселата Коледа”. Но „аз ще ти кажа, че когато на земята не останат молитвеници, светът ще свърши. Ще настъпят велики бедствия; тях ги има и сега… Светът се крепи на молитвите на светиите…“ е написал свети Силуан Атонски преди по-малко от сто години. За повечето хора такива думи нямат смисъл; църковно е – не се чете. Но дори те няма как да изключат докрай възможността тези думи да са истина. И да се окаже, че, както мисли отец Николаос Лудовикос, Страшният съд е именно това – да разберем, че всичко е истина, и да се съгласим изцяло, без никаква принуда, че е трябвало да се случи точно така; че е нямало друг начин, и че ние вече нямаме друг начин…
И все пак има надежда. Тъкмо тази надежда събужда поривите ни на милосърдие и молитвата на Бъдни вечер, очакването на Рождеството, радостта на „тихата празнична нощ”. Човек никога не пораства достатъчно, за да оглушее напълно за една хубава приказка. А когато приказката те кара да плачеш или да се радваш, ти не можеш да промениш това като си повтаряш, че е измислена. Щом смехът или сълзите ти са истински, значи и приказката е за теб истина. И сърцето ти е научило от нея каквото трябва.
Така и приказката, в която Църквата разказва на света за Бога в образа на беззащитно дете. За нощната стража на овчарите и ангела, който им известил голямата радост, за небесното войнство между звездите, което прославя Бога и благославя човечеството, за звездата от Изток и тримата влъхви, за Йосиф, Мария и Младенеца, Когото приветстват небесата в съдбовната за цялото човечество нощ. Тази приказка води сърцето по пътеки, които разумът не знае. Води го към детето в нас, за което Христос казва: „…ако не се обърнете и не станете като това дете, няма да влезете в царството небесно.“
Това дете ще ни каже истината.
За всички, чиито празник е останал наистина празен, защото са посегнали само към витрините, за да го възпълнят, има надежда. Макар да стоим на тъмно или пред екраните, докато навън е изгряла Витлеемската звезда, има надежда. Дори за онези врати, които остават затворени, докато пред тях стои Христос, има надежда…
Има надежда, защото приказката се е случила. Защото Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина. (Йоан 1:14)
Има надежда, защото Христос се роди!
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Свещеното Писание в миналото и днес, Димитър ПОПМАРИНОВ
Нека Бог говори, протопр. Николаос ЛУДОВИКОС
Протойерей Михаил Шаталов: Когато монашеското послушане започне да се прилага в света, това прилича на лудница – интервю на Илия ЗАБЕЖИНСКИ
…и още любопитни статии за пътешествия, вяра и култура.
