Анна на цяла Русия

„Ахматова само с тона на гласа си
или с извивка на главата си ви превръща в хомо сапиенс“¹

Йосиф Бродски

Годината е 1913. Нощта е разпиляла сънено косите си над града и не иска да си тръгне. Не, още не… Градът спи – великолепен и червено-златен, разглезен, високомерен и немилостив дори в съня си. Градът на Пушкин и Екатерина II. Петербург. Латерните са замлъкнали, порядъчните люде са в леглата си – градът спи.

А в „Бездомното куче“ животът кипи и избухва, искрящ, изискващ внимание и буден повече отвсякога. Прочутото кабаре е любимото място на петербургската бохема по онова време. Това е скритото царство на некороновани артистични величия, поети, художници, композитори и богати безделници. Зад ярко изрисуваните стени и сред пластове тютюнев дим те случват за себе си един друг свят, свят в света, различен, преднамерено весел и нехаещ за всичко, ставащо навън. Тук са Маяковски и Осип Манделщам, тук са Артур Лурие, Михаил Кузмин, Олга Судейкина и Александър Блок.

Тук е и тя – загърната в шал и с цигара в ръка, „тъничка и гъвкава, с прозрачни ръце.“² Жената, която ще се осмели да пише във време, когато се смята, че само мъжете стават добри поети; жената, която Модилиани ще пожелае да нарисува, и която ще се превърне в символ на цяла епоха – Анна Ахматова.

Анна Андреевна Горенко се ражда на 23 юни 1889 г. в навечерието на Еньовден, в Болшой Фонтан, на брега на Черно море. Едва е навършила година, когато семейството й се премества в Царское село, недалеч от Санкт Петербург и оттогава тя ще остане сякаш магически свързана с този град. Пише първото си стихотворение, когато е на 11 г. и след време ще си спомня как баща й я нарича „декадентска поетеса“, а майка й казва: „Не знам, виждам само, че с малката ми дъщеря нещо не е наред.“³ През 1910 г. се омъжва за поета Николай Гумильов. През 1912 г. ражда сина си Лев, който през годините ще бъде най-голямата й гордост и болка. През същата година публикува първата си стихосбирка „Вечер“ и „приема псевдонима Ахматова от една татарска принцеса сред предците си по майчина линия“.⁴ Дръзка, магнетична и царствена, тя хипнотизира с гласа и излъчването си, стиховете й въздействат, името й вече е популярно. Редом със съпруга си и Осип Манделщам става една от ключовите фигури в групата на поетите акмеисти. Когато болшевиките идват на власт, тя отказва да напусне Русия, въпреки че мнозина от приятелите й го правят. През 1921 г. Николай Гумильов е екзекутиран като враг на новия режим, а на Ахматова забраняват да публикува. През 1934 г. синът й е арестуван и изпратен в Сибир. Критикуват поезията й като прекалено елитарна и едва след смъртта на Сталин през 1953 г. започват колебливо да признават мястото й в руската литература и да издават книги с нейни стихове. Въпреки това много от тях остават забранени до края на 80-те години. Цикълът „Реквием“, смятан за най-значимата й творба, получава първото си официално издание 23 години след смъртта на поетесата. През 1965 г. й позволяват да пътува в чужбина, за да получи наградата „Етна-Таормина“ в Италия и почетна докторска титла в Оксфорд. Анна Ахматова умира на 5 март 1966 г., надживяла миналата и бъдещата си слава, и почти всички, които е обичала.

Това са фактите. Всъщност, нищожна част от тях.

Възможно ли е да събереш нечия изумителна съдба в няколко реда, да разкажеш, да нарисуваш очертания, без да изпуснеш почти невидимите линии, може би най-важните?

Поетът Йосиф Бродски, станал един от най-близките й хора в последните години от живота й, казва: „Всичко, което се отнася до Ахматова, е част от живота, а да говориш за живота, е все едно котката да си улови опашката. Непоносимо трудно е.”⁵

Десетки книги са написани за нея и вероятно ще продължават да се пишат. Родена в залеза на велика империя и живяла в невъобразимите години на Сталинския терор. Принудена да гори или изобщо да не записва стиховте си, в опит да опази сина си, прекарал така или иначе 14 години в сибирските лагери. Повечето от творбите й са били издавани нелегално или просто запомняни наизуст. Вечна скитница без собствен дом, подслонявана от добри приятели и непрестанно следена от тайните служби. Безусловно влюбена в живота, а изживяла по-голямата част от своя в страх за себе си и най-вече за тези, които са й скъпи; страх, чиито измерения днес едва ли можем да си представим. Заложница в нелепата игра на самозабравил се тиранин, незнайно защо оказала се заплаха за облечените с власт. В деня на погребението й някой от правителството ще каже: „Другари, от мъртвите няма защо да се страхуваме…”⁶ Заклеймявана и възкръсваща от забравата, много обичана и много самотна. Коя е тази жена със светли очи и неизменната огърлица от ахати, каква е била? Гениална, себична, щедра, дребнава, саркастична, нежна, изключителна…? Може би всичко това, може би много повече. Всеки един от онези, които са я познавали, има своята истина за Анна Андреевна, Акума, Ануш…

В спомените си Надежда Манделщам казва следното: „Какво ни даде тази проклета епоха на животински страх? Мога ли да кажа нещо, което да я оправдае? Ако се размисля, може и да успея, но сега, в този момент твърдя: все пак имаше отделни хора, които си останаха човеци, бяха единици, капка в морето; не всички се превърнаха в животни.”⁷

В крайна сметка всичко се свежда до паметта. Тя е своенравна, вбесяващо капризна и невинаги честна. Пише доста нечетливо, задрасква, къса листове, ядосва се ако те хване да надничаш, и си отмъщава. Но там, сред оцелелите страници е изписано името на жената, създала едни от най-красивите стихове в световната поезия, успяла да запази почтеността си в страшни времена и платила ужасяваща цена, за да носи заслужено царственото прозвище, по-тежко от корона – Анна на цяла Русия.

Нищо не е забравено – огньовете за Еньовден край морето, любимите хора, любимия Петербург и латерните. И думите й, иронични и неподражаеми като самата нея: „Преживяла съм голяма слава, преживяла съм голям позор и съм стигнала до извода, че в основни линии е едно и също.”⁸

¹  „Разговори с Йосиф Бродски”, Соломон Волков, изд. “Факел Експрес”, 2000 г.

² „За Ахматова”, Надежда Манделщам, изд. „Рива”, 2011 г.

³ „Ана Всерусийска”, Илейн Фейнстейн, изд. „Ера”, 2005 г.

⁴ „Ана Всерусийска”, Илейн Фейнстейн, изд. „Ера”, 2005г.

⁵ „Разговори с Йосиф Бродски”, Соломон Волков, изд. „Факел Експрес”, 2000 г.

⁶ „За Ахматова”, Надежда Манделщам, изд. „Рива”, 2011 г.

⁷ „За Ахматова”, Надежда Манделщам, изд. „Рива”, 2011г.

⁸ „Ана Всерусийска”, Илейн Фейнстейн, изд. „Ера”, 2005 г.

Анна Ахматова

Ех, да знаеше ти, чаровнице
и любимке на весел род,
царскоселска мила летовнице, 
що ще стане с твоя живот – 

как за свиждане със сина ти
пред затвори ще чакаш ти
и от сълзи погледът мътен
ще се блъска в черни врати.

А зад тях дървесата кършат
мъртви клони – и в мрака чер
колко, колко животи свършват…

1938 г.

Из цикъла «Реквием»

Превод: Андрей Романов