УВОДНИ ДУМИ
Любов или страх; страх поради любов или „любов” от страх… Винаги ли знаем със сигурност колко обичаме и колко се страхуваме? И не само в опита от вярата, ами и в отношенията ни с другите, в най-непосредствените ни връзки. Дали всъщност обичаме, или в болезнената привързаност и зависимост от другия/другите търсим лекарство за болките си, за страха от самотата, за несигурното ни пребиваване в този свят.
Тези трудни въпроси са стари. Днес те се оглеждат от различни ъгли и с всякакви методи, в това число такива, които претендират за научност. Но отговорите са условни и непълни, и повече приличат на нови въпроси. И все пак едно положение изглежда ясно: любов, която не се ражда в нас свободно, без да се подчинява на правила и да зависи от сбъдването на каквито и да е очаквания, и която не е в състояние да види в обичания едно също така свободно същество, не може да бъде извор на радост. Вместо това такава „любов”, включително и когато е посветена на Бога, отнема от нас и онази радост, за която проповядва апостолът. „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се” (Фил. 4:4). И за която Сам Господ казва: „Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме…“ (Йоан 16:22)
В този брой на Свет има разсъждения за това, какво да правим, когато чувстваме, че нашата вяра е плод на страх, не на любов. Това усещане може и да не е съвсем ясно, защото едва ли има човек, който може да се похвали, че докрай е познал себе си. Но е достатъчен повод за тревога. Можем ли да се научим да обичаме, както се пита в заглавието на една от статиите в броя? А можем ли да разпознаем винаги страховете си; и можем ли да се преборим с тях като вярващи хора?
Пътят между любовта и страха е нашето ходене по вода. Не е възможно да направим и крачка без вяра. Страшното е, че се случва да потънем и когато мислим, че имаме вяра. Може да се случи на всеки; случило се е и на свети апостол Петър. Как да „изплуваме” от страха и маловерието си?
Предлагаме ви отговорите на свещеници и психолози. Подбрали сме също и истории за това как пътищата към радостта, към себепознанието и преодоляването на страховете ни минават през другия човек, през грижата за него, през посвещението и любовта. Такава любов предполага усилия, лишения, борба… с една дума – някаква цена. Но ако наистина това е любов, плащането на тази цена не ограбва радостта ни. Нещо повече – ражда я отново.
Приятно четене.
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Трябва ли да се боим от собствения си страх, Радион ЧЕПАЛОВ
Видях те – фотоизложба (Не)Видими – фотография за социална промяна, Маргарита ДРУМЕВА
Неравнодушните филми на Бинка Желязкова, Маргарита ДРУМЕВА
…и още любопитни статии за пътешествия, вяра и култура.
