Химикал, шоколад и две рупии
Николай Янков, Елена Щерева Сред първите вдъхновители на нашата книга „Химикал, шоколад и две рупии“ са преподавателите ни от специалност индология. Неведнъж са ни казвали, че пазят писмата, които им пращахме, и
Калин Терзийски: Вярващият е самотен човек
Ти си лекар, психиатър. Каква диагноза би дал на днешната ни духовна среда? Искам да уточня – завършил съм медицина и съм работил като психиатър, но като че ли навреме спрях. Медицината
Жената по Пикасо
Послепис към една телевизионна дискусия Сурогатното майчинство – възможно и у нас? Животът ме сблъска с тази тема, когато преди 2 години бях поканен на разговор в студиото на една столична телевизия…
Утроба под наем
„Сурогат” значи заместител на нещо, ерзац. Терминът „сурогатна майка” представлява своеобразен оксиморон, понеже означава не просто майка, която се е отказала от детето си, за да бъде то осиновено от друга жена.
Майки под наем
Докато следвах в Юридическия факултет на Софийския университет, се бях натъкнал на един подзаконов нормативен акт със заглавие „Наредба за изкуственото оплождане на жените“. Наредбата беше от 1987 г. и отдавна е
Градът – пространство на (не)желаното
Няма да забравя как още като студент първокурсник се загубих в София. Попаднах някъде около президентството. Не знаех накъде да тръгна, за да стигна до Университета. Чувствах се леко подтиснат, не на
QUO VADIS
С появата си през 1896 г. романът“Quo vadis” донася световна слава на своя автор, Хенрик Сенкевич (носител на Нобелова награда за литература, 1905 г.). Романът разказва за събития от историята на Древния
Прощално писмо
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време. Може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност
Реквием за Зикина
Наричаха я Зикина и беше потомка на онези фараонови чеда, изкусни майстори-ковачи, преселени преди много години от Египет в Родопите, които местното население нарича “агупте”, а в Чепеларе – понякога и с
Адът, това са маршрутките
Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки, който не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически
Списание Мирна
