В Патерика се казва: „Сутринта може да си в ада, а вечерта може да си в рая.“ Това, което се има предвид е, че сутринта може човек да извърши грях, но през деня да се осъзнае, покае и да оплаче греховете си. Тогава при залез слънце за Бога не е трудно да го постави в рая.
Нещата са лесни и пътят към спасението е кратък. Ние обаче с погрешната си нагласа правим нещата трудни и пътя към спасението дълъг.
* * *
Каквото и да е твоето състояние, когато се покаеш, Бог те прегръща и ти се спасен. Всичко, от което имаш нужда, е да се покаеш истински. Човек може да се кае за нещо, което е извършил, но всъщност да се кае, защото егоизмът му е наранен. Той отива на изповед по една единствена причина – защото егоизмът му е наранен, а не защото е съгрешил в Божиите очи. Той е имал добра представа за себе си, а след като е съгрешил, вече не може да има такава представа и това го кара да страда. Това обаче не е покаяние.
* * *
Помни следното: когато болката свърши работата, която трябва да свърши, Бог ще я отнеме. За Него не е трудно да я премахне. Когато страдаме, когато болката продължава, нека да мислим следното: „Бог иска да излезе нещо добро от всичко това в мен, а аз се държа така, сякаш не го разбирам. Всичко, което правя, е да роптая и да се оплаквам.“
Нека да не се оплакваме, да не се бунтуваме, да не ритаме срещу болката. Вместо това можеш да кажеш следните думи: „Да бъде благословено, Боже мой. Нека бъде каквото искаш Ти.“ По този начин болката няма да бъде пропиляна, а ще бъде оползотворена възможно най-пълно. Ние можем да се възползваме от нея. Тогава в сърцата ни ще се появи огромно добро, което ще доведе до нашето спасение.
Когато Бог те посещава чрез скърбите, кажи: „Боже мой, благодаря Ти. Аз нямах абсолютно никакво намерение да предприема някои трудни неща, някои усилия и да следвам истински Твоя път. Но Ти ме грабна и ми даде малко трудности. Как да Ти благодаря подобаващо?“
* * *
Духовната работа се извършва тайнствено в сърцето. Външно може да ни заплашват много неща. Животът ни да е като море, където духа силен вятър, вълните се надигат, но там, в дълбините, всичко да е тихо, мирно и спокойно.
Така живее човекът, който е поверил живота си на Бога. Светът около него се вълнува, но дълбоко в него нищо не нарушава тайнственото общение на душата с Бога, тайната му любов към Бога. Тихо и тайнствено, по особен начин, сърцето усеща как Господ му шепти: „Не се страхувай, Аз съм тук. Продължавай да вървиш по пътя. Продължавай да Ме обичаш. Продължавай да вярваш в Мен и да Ме следваш.“
Не е достатъчно да преживяваме хиляди страдания в този живот. Ако ти вярваш в Бога и приемаш хилядите трудности с радост, от любов към Бога и заради любовта към Него, Той ще направи от тебе светец.
Човек ще намери всичко, но само след като е изгуби всичко, след като се лиши от всичко. За човека е изключително важно да лиши себе си от най-красивото, най-доброто, най-невинното, най-чистото, така както Сам Господ е лишил Себе Си от всичко това. Изключително важно е човек да лиши себе си от абсолютно всичко, понеже обича Бога.
Християни на комфорта
Ние сме християни на комфорта. Ето защо Господ ще допусне да страдаме много. Не очаквай спасението със сигурност, ако всички видове удобство не бъдат унищожени в теб. Цялото ни християнско мислене действа погрешно. Цялото ни мислене на християни е преобърнато. От една страна, искаме да избегнем страданието, полагаме изключителни грижи да не изгубим или да не се лишим от нищо, а от друга – очакваме Бог да ни даде благословение. Това изобщо не е здраво взаимоотношение с Бога. Защо те боли толкова много? Ето причината: ти се съпротивляваш на Бога, у тебе има бунт. Този бунт действа подобно на една обсадена крепост. Колкото по-силна е съпротивата, толкова по-силни са атаките на обсаждащите крепостта, за да разбият вратите ѝ и да влязат вътре и да я превземат. Така става с Бога и душата. Всеки един от нас се е затворил в една непроницаема крепост на собствения си „аз“. През целия наш живот Бог се опитва със Своята благодат да срине тази крепост, да ни достигне, да ни докосне и да ни прегърне. Ние обаче се съпротивляваме, борим се срещу това с цялата си мощ.
Посещенията на болката са посещения на Бога чрез болката. Ти обаче не се предаваш, затова те боли. Боли те, защото имаш прекалено силна собствена воля, егоизъм, себелюбие. Твоята съпротива и бунт са твърде силни. Те не са въображаеми.
* * *
Независимо какво става с него, светецът казва: „Да бъде благословено“ и продължава нататък. Той вкусва цялото благословение на болката. Светията не страда, защото у него няма съпротива на Божията воля, нито пък има бунт срещу това как Бог действа. Единственото, което наранява светията, е грехът. Този тип болка храни душата, дарява на човека живот и го възстановява.
* * *
Смири се и кажи: „Аз съм под Божието крило, живея под Божия Промисъл. Не е възможно Бог да върши нещата по неправилен начин. Не е възможно Бог да е изгубил контрол. Изглежда, че има нужда Той да ме съкруши, изглежда, че имам нужда от подвиг, затова едно или друго страдание ми е абсолютно необходимо.“ Ако кажете тези думи, ще видите всичко по различен начин. Всички страдания са като една обвивка, през която като през покривало преминава Божията благодат, Неговите чудесни вмешателства – цялата Негова нетварна божествена енергия. Така ден след ден човекът бива преобразен.
* * *
Ако приемем всичко, което става с нас, по правилния начин, и гледаме на него като на Божие благословение, ще се почувстваме различно, защото то наистина е благословение. Тогава ще почувстваме, че докато вървим с Христос към Голгота, ние вече сме в рая!
Ако намерим Христос, ако Му вярваме и Го следваме, ако започнем да разбираме тази истина, независимо какво ни поднася животът, тогава целият ни живот ще бъде като благовестие на голяма радост. Каквото и да ни се случва в този живот, то може да ни донесе само добро в Христос. А без Христос животът е тираничен, той е ад.
* * *
Трябва да знаем следното: ако Бог иска да благослови една душа, тя не само ще мине през някои трудности, а ще мине през най-необичайни ситуации, които могат да бъдат превъзмогнати само с чудо, и аз имам предвид действително чудесната Божия намеса.
Глаголът „иска“ (във фразата „ако Бог иска да благослови една душа“), разбира се, не означава, че Бог ни върши някаква услуга. Той означава, че Бог вижда, че дадената душа ще отговори на Неговата воля и затова решава да я благослови по особен начин.
Всички нещастия и неволи, с които човек се сблъсква сред хората, са следствие на греха. Какво правим ние всъщност – грехове. От друга страна обаче, всичките тези грехове служат като кръщелен купел, за да може човек да научи това, което не е научил в рая – как да стане свят.
„Радвай се“
Християнинът може да преминава през едно или друго, може да върши грях, но ако скръбта по Бога влезе в душата му, ще дойдат също радостта и спасението.
Когато болката вече не е необходима, Бог ще я отнеме. Ако болката продължава, ако болката остава, това означава, че ние все още имаме нужда от нея. Бог бди над всеки един от нас. Той никога не допуска да претърпим повече, отколкото можем да понесем. Ето защо колкото и да сме потиснати от различни обстоятелства, ние въпреки това можем да се радваме и да имаме дори голяма радост. Нищо не може да отнеме от нас радостотворната печал. Радостотворната печал е дар от Бога, тя е божествено състояние. Нищо не може да я отнеме от теб, когато тя се установи в сърцето ти. Независимо с колко проблеми или трудности се сблъскваш, те няма да те засегнат. Тогава посред скърбите ти ще имаш радост в сърцето си. Не просто голяма радост, а безкрайна радост.
Бог допуска различни неща, защото ние все още имаме някакви „ръбове“ в себе си. Ние се нуждаем от много неща, за да бъдем съкрушени, за да се пречистим. От една страна, нека да се покорим на Бога, като превъзмогнем своето удоволствие, настроение, удобство, а също и склонността да настояваме нещата да стават така, както искаме. Всички ние сме призвани към мъченичество по един или друг начин. Колкото повече ти приемаш това, което Божият Промисъл ти праща, толкова повече Бог ще ти дава все по-големи дарове, така че душата ти да се освети.
Добродетелта идва на някаква цена. Колкото и парадоксално да звучи това, ако решиш да живееш в Бога, ти ще бъдеш изяден жив не само от врагове и езичници, но дори и от твоите собствени братя. Не всички хора имат стремежа да влязат в духовния подвиг, затова те просто не знаят какво означава подвиг. И когато видят някой да се подвизава, те се дразнят, завладява ги чувство на неудобство и действат с презрение.
* * *
Може да звучи преувеличено, но нека да имаме предвид следното: възможно е християните да вършат голям грях като използват връзката си с Бога, и дори правят жертви, само и само, за да осъществят своите желания и мечти. Тяхната цел всъщност е да удовлетворят самите себе си. Нека да осъзнаем, че тъкмо защото вярваме в Христос и приемаме нещата сериозно, искаме да се подчиним на Божията воля, да следваме Неговите заповеди, и да бъдем спасени – тъкмо поради това се налага да минем през много неща.
*Откъс от книгата: Archim. Symeon Kraigiopoulos. Are you in Pain? Looking deeply into the Mystery of Pain. Thessaloniki, 2016.
Превод от гръцки: Мила Игнатова
Архим. Симеон (1926–2015) е един от най-значимите съвременни духовници в гр. Солун. Под негово ръководство хиляди души са намерили духовно обновление. Автор е на голям брой книги и духовни беседи. Основател и игумен на манастира „Св. Троица“ и духовник на женския манастир „Рождество Богородично“ в Панорама край Солун.
