◊
Ако светът знаеше силата на Христовите думи: “Научете се от Мене на смирение и кротост”, целият свят, цялата вселена биха оставили всички други науки и биха се учили само на тази небесна наука.
Не знаят хората силата на Христовото смирение и затова ги привличат земните неща: но без Светия Дух човек не може да знае силата на тези Христови думи, а който я познава, той не ще изостави тази наука дори за богатствата на всички царства по света.
Господи, дай ми Твоето смирение, да се всели в мене Твоята любов и да живее в мене светият Твой страх.
Тежко е да се живее без любов към Бога; мрак и тъга изпълват душата, но когато идва любовта, радостта на душата не може да се опише.
Душата ми жадува да придобие Христово смирение и тъгува по него ден и нощ, и понякога викам с глас:
“Тъгува душата ми за Тебе, Господи, и със сълзи Те търся”.
◊
Господ повелява да Го обичаме от цялото си сърце и от цялата си душа – но как е възможно да обичаш Онзи, Когото никога не си виждал? Как да се научим на тази любов? Господ се познава по действието в душата. Когато Господ я посети, душата знае, че скъпият Гост е идвал и си е отишъл, и тъгува по Него, и със сълзи го търси: “Къде си Ти, Светлина моя, къде си Ти, радост моя? Твоите следи благоухаят в душата ми, но Тебе Те няма, и тъгува душата ми по Тебе, и сърцето ми е печално и боли, и нищо повече не ме радва, понеже оскърбих Господа и Той се скри от мене”.
Ако бяхме простодушни като децата, Господ щеше да ни покаже рая и ние щяхме да Го видим в славата Му сред херувими, и серафими, и всички небесни сили, и светиите, но ние не сме смирени, и затова мъчим и себе си, и другите, които живеят с нас.
◊
Огромна е разликата между най-простия човек, познал Господа чрез
Светия Дух – и човека, бил той и много велик, но непознаващ благодатта на Светия Дух.
Огромна е разликата между това само да вярваш, че Бог съществува, да знаеш за Него от природата или от Писанието, – и това да познаваш Господа чрез Светия Дух.
Духът на човек, познал Бога чрез Светия Дух, гори от любов към Бога ден и нощ и душата му не може да се привърже към нищо земно.
Душата, която не е изпитала сладостта на Светия Дух, се радва на празната светска слава, на богатство или на власт; а душата, която познава Господа чрез Светия Дух, желае единствено и само Господа и богатството и светската слава за нея са нищо.
Душата, която е вкусила Светия Дух, Го познава по вкуса. Писанието казва: „Вкусете и вижте, колко благ е Господ” (Пс. 33:9). Давид от опит е знаел това, и до днес Господ дава на Своите раби да познават от опита си Неговата благост, и ще учи Своите раби до свършека на вековете.
Който е познал Бога чрез Светия Дух, той се е научил от Него на смирение и се е уподобил на своя Учител Христос, Сина Божи, и е заприличал на Него.
„Господи, сподоби ни с дара на Твоето Свято смирение.
◊
Когато душата унива, как да запалим в нея огън, за да гори тя с непрестанна любов? Огънят е у Бога, и Господ дойде на земята, за да ни даде този огън, носен от благодатта на Светия Дух. Който се научи на смирение, той ще го има, защото Господ дава на смирените Своята благодат.
Много труд трябва да положим и много сълзи да пролеем, за да удържим смирения Христов дух; а без него светлината на живота угасва в душата и тя умира. Тялото може бързо да се изсуши с пост, но да се смири душата така, че да бъде постоянно смирена, не е лесно и не може да стане бързо. Седемнадесет години Мария Египетска се е борила със страстите като с диви зверове и едва след това намерила покой, а тялото си бързо изсушила, защото в пустинята нямало и с какво да се храни.
Ние съвсем сме охладнели и не разбираме Христовото смирение и любов. Наистина, това смирение и тази любов се познават чрез благодатта на Светия Дух, но ние не допускаме, че е възможно да я привлечем към себе си. За да постигнем това, трябва да възжелаем благодатта от цялата си душа. Но как да възжелая нещо, за което нямам никакво понятие? Всички имаме някаква малка представа за благодатта, защото всяка душа Светият Дух я движи да търси Бога.
О, как трябва да молим Господа да даде на душата смирения Свети Дух. Смирената душа има велик покой, а гордата – сама себе си терзае. Гордият човек не познава Божията любов и е далеч от Бога. Той се гордее с това, че е богат, или че е учен, или прославен, но не съзнава, нещастният, че е беден и загива, защото не познава Бога. Но който се бори против гордостта, Господ ще му помогне да победи тази страст.
◊
Любовта не зависи от времето и винаги има сила. Някои мислят, че Господ е страдал заради любовта Си към човека, но, тъй като сами те нямат тази любов в душата си, им се струва, че това е било някога отдавна. Но когато душата познае Божията любов чрез Светия Дух, тогава тя ясно чувства, че Господ ни е Отец, най-родният, най-близкият, най-скъпият, най-добрият и че няма по-голямо щастие от това да обичаш Бога с целия си ум и с цялото си сърце, с цялата си душа, както е заповядал Господ, и ближния като самия себе си. И когато я има тази любов в душата, тогава всичко радва душата, а когато любовта си отиде, човек не намира покой, и е объркан, и обвинява другите, че са го обидили, и не разбира, че сам си е виновен – загубил е любовта към Бога и е осъдил или намразил брата.
От любовта към брата идва благодатта и с любов към брата тя се запазва; но ако не обичаме брата, и Божията благодат няма да дойде в душата.
Ако хората спазваха Христовите заповеди, на земята щеше да рай и всички щяха да имат всичко, от което се нуждаят – достатъчно и с малък труд, и Божият Дух щеше да живее в душите на хората, защото Той Самият търси човешката душа и иска да живее в нас, и ако не се вселява, то е само заради гордостта на нашия ум.
◊
Душите на светиите си привлякъл към Себе Си, Господи, и те текат към Тебе като тихи реки.
Умът на светиите се е привързал към Тебе, Господи, и е устремен към Тебе – нашата Светлина и Радост.
Сърцето на Твоите светии е непоколебимо в любовта Ти, Господи, и не може да Те забрави нито за минута, дори насън, защото сладка е благодатта на Светия Дух.
Милостивият Господ е дал на нас, грешните, Светия Дух, и не е поискал от нас нищо в замяна, но казва на всеки от нас, както на апостол Петър: “Обичаш ли Ме?”. И така, Господ иска от нас само любов и се радва на нашето обръщане. Такова е Божието милосърдие към човека: щом остави човек греха и се смири пред Бога, Господ милостиво му прощава всичко и му дава благодатта на Светия Дух и силата да побеждава греха.
◊
„Обичам, които Мене обичат и ще прославя ония, които Мене прославят,” – казва Господ (Прит. 8:17, I Цар. 2:30).
Бог се слави в светиите, а светиите са прославени от Бога.
Славата, която дава Господ на светиите, е толкова голяма, че ако хората видеха някой светия такъв, какъвто той е, те биха паднали на земята от благоговение и страх, защото човекът от плът не може да понесе славата на небесното видение.
Не се учудвайте на това. Господ така е възлюбил Своето създание, че е дал на човека в изобилие Светия Дух, и в Светия Дух човек е станал подобен на Бога.
Защо Господ обича така човека? Защото Той е Самата Любов, и тази Любов се познава чрез Светия Дух.
◊
Мнозина си мислят, че светиите са далече от нас. Но те са далече от онези, които сами са се отдалечили, и са много близки до всички, които спазват Христовите заповеди и имат благодатта на Светия Дух.
На небесата всичко живее и се движи чрез Светия Дух. Но и на земята е същият Свети Дух. Той живее в нашата Църква; Той живее в тайнствата; Той е в Свещеното Писание; Той е в душите на вярващите. Светият Дух съединява всички и затова светиите са ни близки, и когато ние им се молим, те в Светия Дух чуват молитвите ни и нашите души чувстват, че те се молят за нас.
◊
Призовавайте с вяра и се молете на Божията майка и на светиите. Те чуват нашите молитви и знаят дори мислите ни.
И не се учудвайте на това. Цялото небе на светиите живее в Светия Дух, а от Него няма нищо скрито в целия свят… Светиите чуват нашите молитви и имат от Бога сила да ни помагат.
◊
Светиите са били също хора, като всички нас. Много от тях са тръгнали от големи грехове, но с покаяние са стигнали до Небесното Царство. И всички, които стигат там, стигат чрез покаяние, което милостивият Господ ни е дарил със Своите страдания.
В Царството Небесно, където са Господ и Неговата Пречиста Майка, живеят всички светии. Там са светите праотци и патриарси, които мъжествено са носили вярата през целия си живот. Там са пророците, които са приели Светия Дух и със своето слово са призовавали народа към Бога. Там са апостолите, които са умирали за проповедта на Евангелието. Там са мъчениците, които са отдавали с радост живота си за любовта на Христос. Там са светителите, които са подражавали на Господа и са носили тежестта на своите духовни овци. Там са преподобните, постниците и юродивите за Христа, които с подвиг са победили света. Там са всички праведници, които са спазвали Божиите заповеди и са побеждавали страстите.
Заради Христовата любов те са претърпели всички скърби на земята и не са се бояли от никакви страдания, и с това са прославяли Господа. Заради това Господ ги е обикнал и ги е прославил, и им е дарил вечното Царство със Себе Си.
откъс от книгата “Свети Силуан Атонски”, архим. Софроний Сахаров, София, ИК Омофор
