Интервю с големия сръбски режисьор Емир Кустурица. За модерните хора и западната култура, новото езичество, военния бизнес и човека от Източна Европа. Разговорът е проведен в Мокра Гора от Константин Качалин
Защо в творчеството Ви винаги се опитвате да кажете на хората истината, дори ако не е никак приятно?
Първо, аз направих филмите си така, че да не се срамувам от тях пред родители, приятели и учители. Никога не съм мислил, че ще получа за тях „Оскар“, две „Златни палми“ в Кан, „Златен лъв“, „Сребърна мечка”… Ето, сега току-що направих един добър филм за хората. Сигурен съм, че ако в началото на кариерата си в киното си поставих за цел да заснема филми, които ще получават само награди, нищо нямаше да постигна.
Имах моралните принципи, с които се нагърбих и пожелах да кажа на хората истината.
Затова ме познават и гледат в целия свят. Човешкият живот и цивилизация не могат да се развиват без силни идеи. Апартамент, кола, пари, добър живот – да, това е нещо добро. Тези придобивки стават фалшиви и кухи, ако се превърнат в мишена и смисъл на целия живот. Всеки от нас трябва да има цел в живота.
Нужна ни е такава цел, която да ни води през живота, да ни води духовно. Нужно е да определим задачата, да изберем своя път. Само тогава можем да получим това, което искаме.
Идеята сама ще ни приведе към резултатите. Богатият човек може да стане добър. Но ако той построява живота си така, че само затова да мисли – как да забогатее – тогава животът му е безсмислен. Всичко, което има духовна идея, довежда до момента, в който намираш истинската си позитивна цел. Ако всичко се преобръща с главата надолу, трудно ще бъде да постигнеш нещо добро.
Необходимо е да определим своята задача, да изберем нашия начин. Само тогава можем да получим това, което искаме. Една идея ще ни доведе до резултатите, само ако е свързана със смисъла. Смисълът пък е свързан с Духа.
Модерните технологии, интернет все повече завързват човека до себе си. Всеки от нас е под контрола на „големия брат”, макар и често да не го осъзнаваме?
Днес светът е пълен с техно-езичници. Езичеството не е в полза на личността, разбира се, в езичеството няма личности. Хората са под постоянен контрол на процесите, които идват отвън и им влияят. Контролиран е мозъкът им, всички части на тялото. Всичко това се случи на всеки от нас, докато ние сляпо се поставихме в ръцете на новите технологии. Не можем да кажем, че днешният човек живее по-добре от човека от епохата на Ренесанса. Не можем да кажем, че в индустриалната революционна ера човекът е по-добре или по-зле от човека в сегашното високотехнологично общество.
Но съвременните хора са останали без духовен водач…
В тях са останали недобрите намерения, с които да доминират над другите и да търсят начини да ги поробват. Да поробват своите събратя. Какво дава Бог на човека? – Нали Той му дава уникалност, която много бързо губи смисъла си и потъва в масата на себеподобните. Човекът не е разделен на две части, а на няколко.
Хай-тек човекът сега е по-склонен към биологичен, отколкото към духовен живот.
Него го интересуват само материалните ценности, той е езичникът, обзет от технологиите. И този езичник сега противостои на божествения човек, за който говори Достоевски. Много интересно изследване са провели американците. Те избирали най-големия писател за всички времена и народи. Първо място заел Лев Толстой. Достоевски изобщо не присъства в списъците им. На тях им пречи дълбокият възглед на Фьодор Михайлович за човешката душа. Аз не искам да кажа лошо за Толстой, но при Достоевски откриваме душата на човека и неговите неизчерпаеми възможности. Той разговаря с нас и сега на съвременен, прост и толкова нужен за всеки от нас език. Той призовава към духовност.
Съвременният хай-тек езичник се чувства по-добре, когато е само потребител и не задава въпроси. Той губи индивидуалността си и става част от управляваната тълпа. В него няма душа. Сега много хора се превръщат в хай-тек езичници. Подражаването на западната, на глобалната пластмасова култура не е най-доброто нещо. Надявам се и на Запад да се случат промени, защото не може да се живее без духовност.
Светът сега е устроен така, че постоянно е заинтересуван от войни. Независимо от това, че в съвременната литература и в културата като цяло войните се осъждат и срещу тях се обявяват много хора, съвременните войни се превърнаха в постоянен зловещ и разрастващ се бизнес, не смятате ли?
Това е огромно предприятие, което се занимава с това как да печели на гърба на човешката болка. Стана дума за това в „Ъндърграунд”. Макар че там показах, разбира се, своята гледна точка.
Най-огромното световно лицемерие е, че тези, които организират войните, едновременно финансират и антивоенните движения.
Съдбата на човечеството е заплетена в жестокия възел, който не може да се развърже: от война към печалба, от придобивка към нова война. Така се създават капитали и огромни състояния. Съвременните войни се водят под лозунга „Демокрация и хуманност”.
Във Виетнам са загинали 4,5 милиона души, в Ирак вече са убити повече от един милион, в Афганистан ежедневно умират хора и ние никога не научаваме истинската цифра на жертвите. Това говори за факта, че капитализмът преди всичко е военно предприятие. Разбира се, че съм против войната, но виждам, че тя е парадоксално свързана с човешката история и нейното трагично развитие.
Героят на нашето интервю трябва да бъде наречен по някакъв начин. Има френски, американски, руски режисьори. Но при Вас случаят е особен – роден в Сараево, което сега се намира в Босна. Живеете в Сърбия, а преди това във Франция. Как се определяте Вие?
Определям се като сръбски режисьор, артист, автор на книги. Освен това строя и къщи, така че съм и архитект. В последните години разширих кръга на своите интереси и занимания. Бих казал това просто: живея и творя. Дори в по-голяма степен творя, отколкото живея. Моите предци са сърби. Много от тях са имали турски имена, защото в течение на времето, в което Турция е окупирала Босна, огромно число от местните хора са приели исляма.
Моите предци са имали турски имена, но са живеели в Херцеговина и не са били мюсюлмани. Това е тази част то Босна, която не е била изцяло под турски контрол.
И така, в хода на своя живот аз се върнах много лесно към това, към което са принадлежали моите предци – към сръбската културна традиция. За мен въпросът за принадлежността е много значим.
Към каква култура принадлежа? – Смятам, че към световната. Но в своите корени съм надълбоко в сръбската културна традиция и смятам, че я пренасям и в световната култура.
Сега снимате нов филм с Моника Белучи. Той също разказва за войната в Босна. Излезе доста информация, че имате трудности и не Ви позволяват да заснемете сцените, в които е нужна помощта на босненската армия.
Представителят на мюсюлманската част в босненското президентство Бакир Изетбегович се обяви против заснемането на филма. Той не е просто мюсюлманин, а ислямски екстремист, син на Али Изетбегович, който е отговорен за масовите етнически чистки на сърби на територията на Босна и Херцеговина.
Едно от семействата, които бяха изгонени, изхвърлени от Сараево, е моето семейство. Преди войната в Сараево живееха 250 хиляди сърби. Сега останаха 2-3 хиляди.
За жестокостите на сърбите говорят в целия свят. Жестокостта е била от всички страни. Има нещо много важно – тъкмо за сърбите този ужас завърши с пълно изгнание.
Как ще продължат снимките сега, няма ли да Ви попречат?
Не. Всичко, което ми е нужно, е малко от старото оборудване на югославската армия. Проблемната позиция е само от страна на Бакир Изетбегович, а босненското президентство е ротационно. Хърватите и сърбите ми позволиха да снимам, така че проблемът е решен.
На няколко места Изетбегович Ви нарича предател на своя народ?
Да, иска ми се да попитам какво наричаме предателство в съвременния свят? В Ню Йорк всеки ден стотици преминават от католицизъм в будизъм, от юдаимът преминават в християнство и обратно. Това е просто нормално. Не могат да ми простят факта, че преди бях атеист, а след това приех Православието. Но това показва на какъв житейски етап се намират сами. Може ли някой да съди и да навлиза в тази сфера на човека, която е неговото лично духовно пространство?!
Но сигурно Изетбегович се опасява, че ако снимате филм за войната в Босна, Вие непременно ще се докоснете до политиката и ще представите своя поглед за събитията?
Знаете ли, моят филм разказва само за хората. Само за тях снимам филми и всички знаят това. Така е било, така и ще си остане. Спомнете си моя филм „Животът е чудо”. Той е за любовта на сръбски юноша към мюсюлманско момиче. Нарекоха го пропаганда. Имаше една демонстрация в Сараево, на която ислямът беше наречен най-добрата религия, която в крайна сметка ще победи света. В Босна живеят мюсюлмани, католици, православни, това е в средата на Европа.
Иска ми се да вметна нещо, което е свързано със сегашната ситуация в Украйна и отчасти в Източна Европа. Във „Война и мир” някои герои, знаещи прекрасно френски, седят и разсъждават – ето, скоро ще дойде Наполеон, той ще измени лицето на Русия, ще направи живота по-цивилизован.
Точно така и в литературата, и в живота има много хора, които смятат, че именно западноевропейците могат да променят техния живот към по-добро. Мисля, че това е огромна грешка. Това, което ни блазни, е една добре представена идеология. Холивуд добре ни показва как функционира тя.
Западното общество не признава един прост факт: че вие можете да се отличавате и да бъдете различни, да имате отлични привички, и – най-важното – друг поглед към историята. Да изтребят нашата индивидуалност като хора би имало смъртоносни последици.
От друга страна, западният корпоративен свят е напълно готов да дойде в Сибир, за да участва в усвояването на природните богатства. Но дори ако западните компании се появят в Сибир, те няма да направят сибирския живот различен.
Понякога е по-добре да бъдеш пастир и да пасеш овце, вместо да имаш порше и да живееш за сметка на оплячкосаните и продадени на друг ресурси на своята страна.
Разбира се, грубо сравнение. Но искам да кажа, че винаги ще има желаещи да бръкнат по-надълбоко, да имат свой процент, по-добри условия на живот.
Известно време живеехте във Франция, близо до Париж, а сега се преместихте в Сърбия. В същото време често пътувате в други европейски страни. Как според Вас изглежда животът в Европа сега?
Да, заживях в село край гората. Намирам, че и в Европа не е просто. Също има много трудности. Когато критикувам западната външна политика, критикувам именно политиката. Стандартите на живота на западните хора, равнището на защитеността на хората, справедливостта – там е много по-висока, отколкото на Изток. Законовата система на Запад, разбира се, защитава хората добре.
А на нас ни е нужно всичко да си строим сами. И ще бъда най-щастливият човек, ако видя това да се случва.
Разбира се, че Европа е люлка за културата, фантастично място, където може прекрасно да се живее, където може да се поседи на чашка кафе… Да, например в Париж. И там има реални трудности, все пак – в момента там има 150 000 бездомни. Въпреки това аз обичам Запада. От времето на Възраждането западният свят е създал много, той има огромни културни и технологични завоевания. Но техният модел за света и политическият модел са остарели. Последните световни събития ме карат да мисля, че западният свят търси пътища към нови колонии.
И какво още правите, освен филм за война и любов с Моника Белучи? Стана дума, че пишете книга за Достоевски?
Пиша роман за Достоевски, да. И тъкмо излезе още една моя книга, в която влизат осем различни новели. Работя усилено над филма „Любов и война”, знаете, с Моника Белучи. В него са вплетени три притчи: в последната от тях сам играя ролята на монаха, виждате, пуснал съм и брада затова… Филмът ще бъде представен в Кан през май 2014 г.
Съгласен ли сте с гледната точка, според която човекът е длъжен винаги, през целия си живот да търси истината, да се съмнява, да се отказва от предишните си заблуди, за да намери нови… И ако е така, с какво днешният Кустурица се отличава от човека, който е бил преди 30 години?
Не, не се отличава много. Той е все същият страстен чудак.
Искате да кажете, че всички заблуди и грешки на младостта са си останали с Вас?
Не, разбира се, не. Старая се да пазя вярата си в Бога и високите морални принципи. Бог е видял, че съм Го търсил, Той ме намери и ми помогна да Го видя. На Него дължа факта, че откакто се помня, правя само нещата, които истински обичам. Вие знаете ли, колко малко хора се занимават в живота си с изключително любимите си неща?! Аз съм от тези редки щастливци и съм безкрайно благодарен за това.
Превод Дария Захариева
