Женските избори

…И жената си тръгнала от кладенеца. Тръгнала си друг човек. Не взела дори стомната си – най-първата си битова грижа – защото бързала да отиде в града и да разкаже какво е преживяла. Нейните разкази обърнали сърцата на много хора; а през това време учениците се чудели, как така Христос се е спрял да говори с жена. Чудели се, но не Го попитали…

Самарянката нямала мъж. В живота й се били изредили петима съпрузи, а за този, с когото живеела, не можело да се каже какъв е. Нямала добро обществено положение. Нямала и самоуважение, защото това е първото, което човек губи, когато се предава в духовната битка. Какво имала? Най-вероятно тежестта и умората на объркания си живот. И някъде там, закътана дълбоко, една мисъл – че “когато Той дойде, всичко ще ни възвести…” (Иоан 4:25). Че може би някога ще разбере смисъла на всичко, което й се случва и което я запраща там, където е.

В някои тълкования на притчата се е промъкнала една такава теза – че самарянката била хитра и лъжлива; че се е опитала да излъже Христос и затова му казала, че няма мъж; пък ето на – имало мъж някакъв… Така между другото се прошепва убеждението на морално изправните – че падналият човек заслужава положението си; че сам си е виновен – заради недостатъците, егоизма, безволието или пък маловерието си.

Женските избори. И днес често това е само евфемизъм, който означава липса на избор.

Самарянката може да е разбирала, че живее в грях, може и да не е разбирала. Но нейните “праведни” съдници със сигурност не разбират нещо много важно – че тя е страдала. Че независимо дали е правила мъчителни грешки или е търпяла житейски безизходици, в тях е оставила част от себе си. Че едва ли е имала друг избор. Че след тези петима мъже трябва да се е чувствала изгубена, самотна и разбита. Че най-вероятно е носела болката и страха за децата на тези различни мъже; тревогата, че не може да се погрижи добре за тях – нейните деца.

Ако съдниците й можеха да видят, че тази жена е нещастна, чрез кратката й история биха почувствали как Христос гледа на човека; как постъпва с него. А Той постъпва така – връща на човека изгубения живот. Бори се да върне достойнството му. Обича го без причина. Опитва се да го оправдае. Не е справедлив по човешките ни мерки, защото изглежда третира човека не според заслугите му, а според любовта Си. Един от отците на църквата, св. Исаак Сириец, е учил така:

“Не наричай Бога справедлив, защото Той не показва справедливост към делата ти. Къде е справедливостта, ако ти си съгрешил, а Той е изпратил Своя Единороден Син, за да вземе върху Себе си твоите грехове и да понесе заслуженото от тебе наказание?… Правосъдието на Бога е любов. Той иска да оправдае теб, а не да оправдае Себе Си пред теб.”

Истинският духовник разбира това. “Праведните” съдници не го разбират. Истинският духовник изчезва в любовта, за да може човекът да види през него Христос. В спомените си за наскоро прославения новобългарски светец Серафим Софийски една възрастна жена разказва за първата си изповед пред него. Тогава била 18-годишна студентка и в младостта и наивността си му казала: “Аз нямам грехове.” А той отговорил: “Кажи ми тогава какво ти пречи.” Тя запомнила тази дума за цял живот; и любовта запомнила.

Така и самарянката. В мъчния си и провален живот тя може би не знаела, че има грехове. Знаела само, че я боли и че трябва да влачи тази болка, без да й се съпротивлява. Защото иначе става по-лошо – както я е научил опитът с тези петима, или шестима, мъже. Не знаела, че има лек за тази болка. Дори не знаела, че може да се моли. И изведнъж пред нея застанал човек, за Когото не можела дори да помисли, че ще заговори жена като нея, Който виждал през нея, знаел всичко за нея, Който явно превъзхождал онези, от които била отхвърляна през целия си живот… И такъв човек й поискал вода.

Христос не пита самарянката защо и как е стигнала до тук. Той знае “какво й пречи”. И не само не я отхвърля, ами иска разрешение да пие от нейната вода.

Изправя я в Своите очи… и в нейните собствени. През нищетата й Той се обръща към истинската й личност, зарината в прахоляка на света. През нейната мъртвост я прозира жива, гледа към същинската нея, на нея говори, нея иска да спаси от жаждата, да я научи да се моли и да намира пътя си.

Познавате ли тази жена?

***

“Господине, дай ми от тази вода…”

Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия… Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.

Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца… Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе.

В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?…

Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?…

(Срв. Иоан 4: 7-29)

Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ: