Безполезно е да се пише срещу войната. Войната е зло, а злото е ирационално. Войната започва в изкривения ум, който вярва, че човекът може да бъде преглътнат. В ума, който вижда човека като гориво за придвижване към цели, по-важни от него. Такъв ум е неспособен да се свърже със смисъла на заобикалящите го явления. Такъв ум не може да чете.
Няма правилна война. Покойният сръбски патриарх Павле говорил, че ако цената за Косово е живота дори на един войник, тази цена е твърде висока. А Достоевски пише, че ако добруването на целия свят зависеше от страданията на едно дете, тази цена е твърде висока. Но кой слуша такива мнения?
И все пак, по-нататък ви предлагаме разсъждения за това как се отнася Църквата към войната и тероризма, за духовните избори и християнския отговор. Когато е трудно, когато не знаем какво да мислим – да си спомним за Христос. Един светъл текст в този брой съветва това. Във време като днешното, когато информацията и дезинформацията имат толкова много пътища към човека, когато медиите транслират чуждото страдание в обеми, от които разумът колабира, когато стоиш във вихъра на противоречия и умът ти се чуди с чии доводи да тръгне… спомни си за Христос… „Защото във всеки момент и при всяко обстоятелство от живота, Той ни дава пример как да постъпим.“
„Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.“ На такъв път може да стъпи човек неусетно, докато върви след доводите на ума. Затова първият избор на критерий за този, който търси истината, първата и последна мярка за съотнасяне трябва да бъде животът на Христос. Да вървим след Него е единствената ни възможност да останем на пътя на живота.
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Войната, Георгиос МАНДЗАРИДИС
Сатанинска обреченост, Платон БЕСЕДИН
Приказка за два стари калоферски рода и замръзналата в камъка музика, Маргарита ДРУМЕВА
…и още любопитни статии за пътешествия, вяра и култура.
