УВОДНИ ДУМИ
„Мир на земята и добра воля между хората!” Християнското човечество повтаря този мотив повече от две хиляди години. Мотивът е от ангелското славословие в нощта на Рождеството. Но повече от две хиляди години след тази нощ волята на хората все така e зла. А войните в света стават по-разнообразни, по-усъвършенствани и масово унищожителни. Хората не се учат от страданието, не се учат и от радостта. А за ангелските хорове става дума по празници. И по изключение.
Рождественските празници тази година настъпват заедно с войната в Украйна, с жестоките гонения на християни и кървавия терор в Близкия Изток, с глада и смъртоносните епидемии в Африка, с нещастието и бедността, поради които много хора в България живеят като на война. Технологиите се развиват и светът става все по-малък, а световните събития – по-близки. Но колкото и близки да изглеждат, тези събития нямат силата да разколебаят празничните изстъпления, екстатичното пазаруване, резервиране и рекламиране на коледни удоволствия.
Съвместяваме все по-голям потрес с все по-истерично забавление. Преходите от едно състояние към неговата противоположност стават все по-бързи. Търпим някакво биполярно разстройство на… обществото. Политическите демонстрации преминават в купони, а личното общуване – в политическа пропаганда.
Изтощение, страх, обида, озлобление и веселба преливат едно в друго – от чувство в чувство, от радост в мъка, от сълзи в песен; и обратно. България прилича на котел, в който ври ярост и отчаяние. Всяка идея за промяна, всяко добро, хвърлени в него стават на дим и се разнасят във въздуха. И неусетно, заедно с нашите ежедневия, в този котел се сварява и надеждата за по-добро бъдеще. Въпросът е какво все пак би могло да е това „по-добро бъдеще”. На Бъдни вечер се сещаме за този въпрос.
Един от текстовете в този брой разсъждава върху щастието с помощта на образите от фантастична приказна алегория – „Синята птица” на Метерлинк. В тази приказка човечеството е две деца, които търсят щастието. И докато го търсят, разбират, че то се крие и променя цвета си; преминават през малки и големи щастия, през лъжливи щастия, през въпроса за доброто и злото… Синята птица в приказката е символ на щастието. Тя умира, когато бъде уловена. „Мир, спокойствие, благополучие, младост, любов, здраве – ето какво пишат хората на вратите, зад които се надяват да намерят неуловимото щастие. И когато не го постигат, те викат към Бога: „Господи! Какво всъщност е щастието? Каква е целта, към която се стремим?“. И получават съвсем неочакван отговор…” – пише отец Александър Мен в статията за блаженствата. Неочакваният отговор е, че щастието не е притежание. Щастието е всъщност да забравиш за себе си, да обуздаеш себе си. Щастието е да влезеш в живота, болката и радостта на другия. Накрая, щастието е да бъдеш в мир със себе си и с Бога. Урокът от приказката и опитът от реалността учат, че щастието като психологическа категория не може да бъде постигнато, независимо от начините, по които подобряваме живота си. Във вярата на Църквата обаче, щастието не е психологическа, а духовна категория. И е възможно. Нарича се блаженство.
За човека са давани какви ли не определения – че е това, което мисли; това, за което мечтае; това, което яде; това, в което вярва… Едно е сигурно – чрез каквото и да се определя, по каквото и да се измерва човекът, прави го отдавна. Историите се повтарят, а светът се оглежда в думите на премъдрия Соломон: „Няма нищо ново под слънцето. Случва се да кажат за нещо – виж, това е ново. Но то вече е било във вековете преди нас”. И макар човечеството все така да се върти в лошата безкрайност на злото, а добрата воля между хората все така да остава химера, под слънцето все пак има нещо ново; в него е надеждата, която не можем да затиснем под похлупака на личните си капитулации. Новото е Въплътилият Се Бог, Който слиза в човешката история. Посрещаме Го на празника Рождество.
Христос е единственото ново под слънцето. Той е „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Иоан 1:9). Единствената светлина, пред която мракът на този свят е безсилен. И тази светлина ще озарява пътя на човечеството до края на времената. Ако искаме светът да стане по-добро място за нас и за децата ни, поканени сме да се осветим и ние от тази светлина, да заживеем Неговия живот. Бог стана човек, за да Го срещнем и да Му повярваме. И ако човекът е това, в което вярва… има надежда.
Илиана Александрова
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Патриарх Павле Сръбски: Величието се измерва със степента на служение
Денят на народните будители в хелоуински дрехи, Маргарита ДРУМЕВА
Храмът – езическо светилище или място за молитва на Църквата, Пламен ИВАНОВ
…и още любопитни статии за пътешествия, вяра и култура.
